Семействата на деца,които заекват,често са изправени пред мн.въпроси и проблеми.Целта е,доколкото е възможно,да се дадат задоволителни отговори на тези въпроси

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАЕКВАНЕТО?
    Заекването е нарушение на естествения поток на речта.Когато детето удължава звуковете,задъхва се по средата на изречението или повтаря начални звукове,думи или фрази по-често от обикновеното,казваме,че детето заеква.Заекването се появява най-вече между 2-3 и 6 година.
   Периодът,през който децата развиват своите по-висши речеви и езикови способности,се характеризира с протичането нана мн.и различни процеси.
   Това е труден период.Понякога,за да формулират или съставят едно изречение,те повтарят някои думи и фрази и многократно използват съюза "и".Подобно речево поведение е нормално.Когато обаче то стане навик,придружен от вторични прояви(гримаси по лицето и др.непривични жестове с ръце и тяло),когат6о затруднението в  говора е съпътствано от страх и притеснение,т.е.когато говоренето на детето се превърне в усилие,едва тогава може да кажем,че детето заеква и да се запитаме какво можем да правим.

КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ЗАЕКВАНЕТО?
     Преди всичко не обвинявайте себе си за това,че детето заеква.Вината не е Ваша..В света 4-5% от децата страдат от З.в една или др.степен.
   Наследственото предразположение може да е свързано с периода,в който 2-те мозъчни полукълба привикват със или започват да контролират функциите,за които са предназначени.Тази теория обяснява едно др.явление,а именно-еднаквото съотношение между момчета-момичета(4 към 1)както при заекващи деца,така и при деца с проблеми при обучението(напр.:затруднения в четенето и писането).И в 2 случая вероятността момчетата да страдат от тези разстройства е по-голяма в сравнение с момичетата.Фактори,свързани с неврологичното развитие,обясняват също защо повече от половината деца,при които З.се е появило преди 6-та год.,по-късно го "израстват".Рядко обаче З.на детето Висе влияе от един единствен фактор.Вашето отношение към проблема на детето и атмосферата,в която то живее,след като веднъж заекването се е появило,до голяма степен определят развитието на говорните  затруднения.

КАК СЕ ЧУВСТВА ДЕТЕТО В СВОЯТА СРЕДАТА?
     Опитайте се да си представите какво изпитва детето Ви,когато заеква.Поставете се на негово място в този момент.
   Какво бихте изпитали?Какво бихте си мислили?Ето какво споделя един възрастен от детството си:
      "Онова,което за др.деца беше така лесно-да задават въпроси,да разказват за своя ден-за мен беше мъчение.Не можех просто да кажа какво искам.Борех се,за да го направя.В училище се боях дори да задавам въпроси.Даже да произнеса името си ми беше трудно.Другите деца ми се присмиваха.В къщи също не можех да обясня какво точно искам-понякога ми подаваха портокал,а всъщност това което исках,беше банан.Но родителите ми  нямаха търпение и не чакаха да довърша изречението си.Страхувах се,че не съм способен да изрека нещо ценно.Ще можех ли някога да говоря от свое име?Щях ли да се справя?Щялх ли да успея някога да разкрия себе си-такъв,какъвто съм?"

КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ ВИЕ,РОДИТЕЛЯТ,В СВОЯТА СРЕДА?
     Да си родител е извънредно трудна задача.Да си родител на дете с какъвто и да е проблем,обаче,е още по-трудно.Вие трябва да се грижите за дете,което може би е подигравано и осмивано от другите и което не може така лесно да обясни какво точно иска.Освен това,Вие трябва да се борите и със собствените си чувства и усещания в момента,когато детето заеква:притеснение,чувство за вина,раздразнение,стремежда се правите,че не не забелязвате затруднението или да се убедите,че то ще премине бързо,смущение,тъга,а понякога и гняв,че детето не е способно да се спави с нещо така просто,според Вас.Всички тези състояния са добре познати на мн.от нас.Наистина е мн.тежко да гледате как някой,когото обичате е в затруднение.Възможно е също да Ви притеснява отношението и др.членове на семейството,съседите,учителите,а също и незнанието какво да правите.Може би се чувствате объркани и самотни?

КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ?
     Няма причина да се чувствате самотен.Има хора,които могат да ви помогнат и тези специалисти са логопедите,за които често лопсва точна информация(Национална асоциация за сомопомощ и инициативи по заекването-НАСИЗ-би могла също да ви бъде в помощс ценни и актуални съвети,с най-доброто от световната практика.)Но как да разберете,че се нуждаете от помощ?Как да бъдете сигурен,че не преувеличавате говорните затруднения на дете си?Най-добре е да си зададете въпроса:"Бори ли се детето ми с нещо,което не може да контролира и не зависи от него?"Ако отговорът е положителен,то тогава потърсете квалифициран специалист и опитен логопед със знания и опит в коригирането и преодоляването на детското заекване.Възможно е затруднението в говора да изчезне по-късно.Но не трябва да залагате на тази възможност.Мн.педиатри и невролози може да ви успокоят с думите:"Не му обръщайте внимание!Това е временно състояние."Някога това се смяташе за добър съвет,но сега нещата стоят друго яче,особено в случаите,когато са налице явни признаци,че за детето говоренето е усилие.Добрият професионалистще се погрижи дете Ви,а също и за Вас самия,като Ви помогне да създадете благоприятна и улесняваща говоренето атмосфера.

КАКВО ПРЕЖИВЯВА ДЕТЕТО?
     Най-важната първа стъпка е да установите какво точно става във Вашия дом.Отделете малко време,за да се самонаблюдавате и да прецените как общувате с детето си.Например:Детето говори и започва да заеква и Вие реагирате със следната забележка::"Говори по-бавно!"Всяко дете би реагирало по различен начин на подобна реплика.За едно тя ще бъде ценна помощ в желанието му да се изразява точно.А др.може да се почувства лично засегнато,сякаш единственото,което има значение за неговата реч,е начинът на говорене.
   От др.страна предложението:"Говори малко по-бавно!"може да е било продиктувано от желанието ВИ да улесните детето.Вие може би наистина сте сте дълбоко зафрижен и заинтригуван от това,което то казва,но Ви е труднода проследите думите му.Но това може да е било исраз на раздртазнението Ви,породено от заекването.Трябва добре да се вгледате в чувствата си и да прецените кой мотив е валиден във Вашия случай.Може би Вие никога не сте произнесли точно тази фраза,но сте исразявали същото по др.начин:с др.думи,с някакъв жест или гримаса или с помоща на др.невербални средства,така че сте накарали детето да почувства,че върши нещо нередно,като заеква.
     Не забравяйте,че забавянето на речевия поток у детето е мн.важна задача.Можете да постигнете мн.по-добри резултати,ако самият/самата Вие говорите по-бавно и по-спокойно и така давате пример на дете си.Ако настоявате то да говори по-бавно,а в същото време Вие продължавате да говорите както обикновено,възможно е детето да следва Вашия пример,а не съветите Ви.
     Един добър начин да проследите взаимоотношенията с детето си е да си водитезаписки в продължение на 1 седмица,като отбелязвате кога и при какви обстоятелства детето Ви заеква.Става ли нещо особено в семейството в тези моменти?Как останалите реагират на З.и каква е детската реакция спрямо техните?Има ли разлика в начина,по който заеква в различните ситуации?Воденето на този дневник и отбелязването на взаимоотношенията в семейството,на звуковете и думите,които затрудняват детето,ще ви помогнат по-лесно да изясните проблема и да се заемете с разрешението му.Информацията ще бъде ценна помощ не само на Вас,но и за логопедите,които работят с детето Ви.
    Не очаквайте светкавични резултати.Трябва да вземете предвид и неврологичното развитие на детето,а също и факта,че заекването е мн.упорит навик и не е лесно да се преодолее.Имайте предвид също,че мн.често децата демонстрират съвсем гладък говор в клинична обстановка,особено ако реагират правилно на лечението на логопеда.Но извън кабинета изпитват значителни затруднения.
   Извънредно важно е в дома Ви да съществува атмосфера на открити и изпълнени със загриженост взаимоотношения с детето.Именно затова съветът към Вас е да поговорите и обсъдите с детето си как всеки от Вас преживява отношенията си с другата страна.Не превръщайте заекването в тема-табу!Ако никога не говорите за затрудненията на детето,то тогава може да възприеме З.си като нещо лошо и срамно.Все пак детето Ви не е толкова малко и сигурно ще се опита да Ви разбере.Понякога подценяваме децата си като като мислим,че не разбират някои неща,но напротив,те знаят толкова много!Дори и да не може съвсем ясно да разбере от какво се нуждае,то ще усети загрижеността Ви>Именно такъв тип отношения са изключително важни,за да може детето да се почувства свободно и спокойно,когато говори.

СЪВЕТИ НА СПЕЦИАЛИСТИ:
-Целта е З.да остане на същото ниво,да се предотврати задълбочаването му,а детето да се стимулира да говори.
-Не допускайте детето да разбере,че сте успокоени от говорния му дефект.
-Грижете се за здравето му,старайте се да се храни добре и да спи достатъчно.
-Гледайте детето си,когато говори и показвайте с изражението си,че ви интересува какво казва,а не как го казва.
-Въздържайте се от прилагането на някои непривични  жестове:поемане дълбоко въздух,щракане с пръсти,махане с ръка и др.
-Не заставяйте детето да говори или рецитира пред непознати.Все пак насърчавайте го да говори винаги,когато има нужда и желание.
-Приемайте детето си такова,каквото е.Не странете от него е не създавайте у него впечатление,че го отбягвате.
-Не позволявайте на детето ви да бяга от обикновените задължения.Предявявайте към него същите изисквания,както към всяко др.дете.
-Не допълвайте думите или фразите.Нека то само да си ги намира.Не го и прекъсвайте.
-Когато З.се засили,постарайте се да откриете източниците на емоционалното напрежение у дома и в училище.
-Похвалете детето,когато говори добре.Не го хвалете обаче заради това,чене не заеква.Поощрете го за онова,което казва,а не за начина,по който го казва.
-Помогнете на детето да намери подходящо творческо занимание.Насърчавайте го и го укоражавайте.
-Не изисквайте от детето да говори бързо.Не мислете,че бързата реч е "норма".
-Говорете спокойно,бавно и без напрежение,когато общувате с детето си.
-Извягвайте реплики от рода на:"Мисли,преди да кажеш нещо","Говори по-бавно(или по бързо)","Изчакай,докато не се увериш,че можеш да кажеш това".
-Не искайте детето да замества по-трудните думи с по-лесни,защото това ще увеличи страха му от произнасянето на определени думи и фрази.
-Насърчавайте го да се отпуска и да говори у дома и в училище.
-Помнете,че нищо не може да замени любовта,разбирането и търпението в общуването с децата.
-От най-ранна възраст в съзнанието на  детето говоренето трябва да бъде свързано с приятни усещания.Старайте се да му осигурите това,когато разговаряте с него.Например,разговаряйте за ежедневните проблеми и дейности,като през това време го люлеете или милвате.
-Предизвиквайте спонтанни разговори с детето,като мълчаливо изчаквате то само  да започне разговора по време на игра или свободни занимания.
-Помагайте му да изразява чувствата си както вербално,така и с приятни жестове,като сами давате пример за това.
-Когато четете на детето си,старайте се да правите това със спокоен,ненапрегнат глас и спазвайте естествения ритъм на речта,но с малко по-бавно темпо,отколкото обикновено.
-Не карайте детето си да прекъсва започнатото изречение и да започва отначало,в случай че се появи З.в речта му.
-Опивайте се да се държите по един и същи начин,както когато детето говори гладко,така така и когато заеква.
-Спокойно приемайте всяко по-дълго,съпроводено с усилие и напрежение,говорно затруднение и особено ако детето само проявява  загриженост или се притеснява от тези очевидни затруднения.Една реплика от рода на:"Това май не беше лесно,нали?"може да разсее част от безпокойството на детето ида му покаже,че подобни "нарушения"не разстройват особено.
-Избягвайте да наричате говорните проблеми на детето си "З."пред него или пред др.хора.Вместо"З." използвайте някои синоними:"запъване","спънки при някои думи","трудности в изговора"и др.От др.страна,ако детето е напълно наясно с говорните си проблеми и само ги възприема като З.,то тогава би било неуместно вие и останалите да избягвате употребата на тази дума.
-Не настоявайте детето да говори в дни,когато З. е особено често.
-След произнесената със З. реплика бихте могли  да повторите смисъла на казаното от детето.Това ще ви помогне да се уверите,че правилно сте разбрали какво е казало,а така по-бързо ще разсеете у него спомена за затруднението.Освен това по този начин вие му показвате,че го слушате с внимание.
-Говорете открито  с детето за З.му,само ако то има желание за това.Но не правете от от темата голям въпрос.
-Помнете,че детето развива отношението си към говоренето като наблюдава поведението на родителите си.Използвайте всяка възможност,за да дадете да почувства,че е постигнало някакъв успех и е заслужило похвала.
-Болестите,нещастните случаи и емоционалните конфликти са травмиращи събития,които трудно могат да бъдат избегнати. Не забравяйте,че те могат да доведат до нарастване на говорните затруднения.
-Родителите трябва да се намесят,ако братята и/или сестрите тормозят заекващото дете.Говорете за това с тях насаме.Колкото по-толерантни са те,толкова по-голяма е вероятността съседите,приятелите и другите роднини да се отнасят с него по същия начин.
-Когато вашето дете преживява период,в който З.се е засилило,постарайте се да го включите в речеви дейности,в които може да се изяви успешно,без затруднения и страх.Например:хорово говорене и пеене,рецитиране на детски стихове и пр.
-Родителите трябва да се опитат да заличат у З.дете впечатлението,което то може  би си е създало,че е белязано с нещо срамно.Един от начините за това е от време те да демонстрират заекване в процеса на речта,така че то да осъзнае,че понякога всекиму се случва да изпита същите затруднения и че това може да стане лесно и без напрежение.
-Говорните затруднения са резултат от действието на мн.фактори,които нито децата,нито възрастните са способни да контролират.Следователно никой не е виновен за заекването.
-Хората,които заекват,не се различават с нищо от останалите,освен с това,че имат проблеми при произнасянето на на думите.Детето ви в никакъв случай не трябва да бъде смятано за неприспособимо или с увредено по някакъв начин развитие,само защото заеква.
-В заекването няма нищо"грешно" и "лошо".
-Заекването е проблем,който може да бъде преодолян.Надеждите за решаването му са големи и затова може мн.да се помогне.

да не би заекването да е вид норма